събота, 29 декември 2018 г.


Тя не може да се поправи.
Любовта е вълна.
Не умират вълните прави.
Не умират на колена.

От върха на своята сила,
в най-тържествения си миг
главоломно чела разбиват
в бреговете с неистов вик.

Нямат време да коленичат.
Нямат време за пози те.
И от пяната им трагична
нейде нова вълна расте.


автор: Спаска Гацева

картина: Иван Айвазовски ("Девятый вал“)

понеделник, 24 декември 2018 г.

Бях на самия връх...
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.


Христо Фотев

събота, 24 ноември 2018 г.

P.S. Обичам те.

Понякога усещам как болиш…
От грозни думи
и от лоши хора.
Oт сенки на несбъднати мечти.
Oт чувства, преоблечени в умора.
Тогава цялата мълча.
Мълча…
Светът тежи, като огромен камък.
Горчив, като прокудена сълза.
И как е празно…как е празно само…
Тогава искам да те скрия в мен.
Да стана дом за теб.
От обич.
Да те погаля с устни и с ръце,
додето взема цялата ти болка.
Да те прегърна, докато заспиш
и много нежно да те прилаская…
Понякога, когато те боли,
болиш във мен…
Не искам да го знаеш.


aвтор: Caribiana



сряда, 21 ноември 2018 г.

Дано да заструвам обичане

Какво да ти дам? Нищо си нямам,
което да струва обичане.
Съшивах, посичах и падах, и тичах...
Предадох се. Празна от ничийност.
Какво да простя? Нищо не нося,
което да струва предателство.
Задавах въпроси, царувах и просих...
Износих се. От обстоятелства.
Убивах убийци, любовници любих,
лъгах лъжци, мъченици измъчвах,
сънувах, събуждах, намирах и губих,
упътвах, предписвах безпътност...
Какво да ти кажа? Нищо не знам,
освен, че ми писна да тичам.
Сега е различно, мълча и се вричам...
Дано да заструвам обичане!


Елица Мавродинова

неделя, 21 октомври 2018 г.

Фиеста


И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.


Автор: Жак Превер
Превод: Валери Петров
 

Как да се направи портрет на птица

                                                                                                                           картина Иван Русев
Най-напред нарисувайте клетка,
с открита вратичка.
Нарисувайте после нещо хубаво,
нещо просто, 

нещо красиво,
нещо полезно за птицата.
После сложете платното,

срещу дърво, 
сред градина,
в гора,
или в лес.
Зад дървото се скрийте
без да продумате.
Без дори да помръднете...
Понякога птицата, идва веднага.
Понякога дълги години ще трябват да минат

докато посмее да дойде.
Не губете надежда.
Очаквайте.Чакайте, ако трябва с години.
Бързият или бавният полет на птицата
нямат никаква връзка с добрият успех на картината.
Когато птицата дойде,
ако някога дойде,
запазете най-пълно мълчание.
Когато влезе във клетката
затворете леко вратичката с четка.
После, изтрийте една подир друга
всички решетки на клетката,
но внимавайте да не докоснете 
нито едно от перата на птицата.
Нарисувайте после портрет на дървото.
Изберете за птицата най-красивия клон.
Нарисувайте също, зелени листа,
ветрове,
слънчев прах,
насекоми, които свирукат под летния зной
и очаквайте тя да запее.
Ако тя не запее, това е лош знак.
Знак, че е лоша картината.
Ако запее...
Добре.
Изтръгнете тогава най-нежно, 
едно от перата на птицата 
и в ъгъла на картината
напишете своето име.

автор: Жак Превер

Това стихотворение го открих и с малко по-различен превод, но много ми хареса начина, по който го изпълни Дарин Ангелов в едно предаване и го помествам така както го чух от него. С това стихотворение той е кандидатствал за НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, подготвен от Венци Кисьов.

неделя, 30 септември 2018 г.

ЗАВЕТ

Завият ли очите ми с дантела,
посипят ли ковчега ми със пръст,
загледай се в крилете на орела,
разперени като надгробен кръст,
и запомни, че мъж не се жалее
с пресипнал глас и сълзи във очи.
Мъжът обича вино да се лее.
Мъжът обича песен да звучи.
Мъжът обича с вятър да се бори.
Мъжът обича мирис на тютюн.
Той никога на колене не моли.
Заклева се във хляб и във куршум.
На колене мъжът е като знаме,
пречупено сред бойното поле.
Мъжът е мъж, когато се изправи
и тръгне пред препускащи коне.
И ако ти в орела ме познаеш,
снагата си - топола - изправи,
запей ми песента, която знаеш,
единственно от нея не боли.
Разлей ми вино, за да се опия.
Цигара запали - да ми дими.
Повикаш ли ме - няма да се скрия.
Поискаш ли ме - хляба целуни.


Валентин Йорданов

"Бяга ли жена, не и преграждай пътя ти със нищо"

Запомнил съм от старите една
велика мъдрост:- бяга ли жена,
не и преграждай пътя ти със нищо,
че другимо е стъкнала огнище.
Не и преграждай пътя да върви,
дори във теб сърцето да кърви,
дори от мъка сън да не те хваща,
че всичко скъпо след това се плаща.
Запомнил съм от старите една
велика мъдрост:- Щом една жена
започне да гълчи и да натяква,
то значи изневяра те очаква.
Не я упреквай и не я кори,
не е виновна, огън я гори
и други чувства вече я вълнуват,
а твойте думи пет пари не струват.
Така е и сърцата се менят,
очите почват бавно да странят,
а искаш в тях ти любовта да върнеш
с горещи длани пак да я прегърнеш
и да и викнеш:- Ти си мойта радост
звездата на изгряващата младост
Забравил ти, че нея друг изгаря,
че нищо в този свят не се повтаря.


Марко Недялков